27 септември 2013
Г-н Камилери, вие сте доайен на съвременната италианска литература. Как ви дойде идеята за създаването на колоритния комисар Монталбано?
Идеята да напиша детективски роман, повече отколкото идеята да опиша един комисар от полицията, се породи от лични подбуди. Исках да разбера дали съм в състояние да създам роман, съвършено праволинеен по отношение на повествователните, историческите и логическите факти. Само кримката ти позволява да останеш вътре в белетристичната схема и затова ме осени идеята да разкажа една история чрез персонажа на Монталбано. Литературния герой комисар Монталбано е напълно измислен.
„Формата на водата“ е първият от 20-те ви романа с комисар Монталбано. По някакъв начин той по-различен и по-специален ли е за вас от останалите романи от поредицата?
Естествено, всеки първи роман от поредица донякъде се различава от тези, които следват после. Имайте предвид, че когато го написах, нямах никакво желание да създавам цикъл. Всъщност между първия, втория и всички останали романи има очевидни разлики, наложили се заради нуждите на поредицата, които впоследствие се появиха. Затова, например, първият роман не започва със събуждането на Монталбано, а със зазоряване…
Има ли черта от характера на комисар Монталбано, която е идентична с вас?
Не, нито една. Той не е моят портрет. Може би, както забеляза съпругата ми, персонажът Монталбано притежава някои черти от характера на баща ми.
В този смисъл за вас храната има толкова голямо значение,както е тя за Монталбано?
Ооо, сега не. И аз изобщо не мога да готвя. Това е още едно доказателство, че няма допирни точки между нас двамата. Иначе като млад и аз бях голям чревоугодник, но от години спазвам строга диета и се чувствам отлично!
Защо използвате сицилианския диалект в книгите си? За да постигнете допълнителен художествен ефект ли?
Ами може би употребата на диалекта ми даде доста по-големи комуникативни и изразни възможности, отколкото тези, които ми предоставя италианският език.
Монталбано на актьора Лука Дзингарети вашият Монталбано ли е?
Не, моят Монталбано има брада и коса и е поне десет-петнайсет години по-възрастен от него. Но въпреки това намирам Лука Дзингарети за великолепен актьор!
Изпитвали ли сте някога ревност към популярността на създадения от вас комисар Монталбано?
Ревност… не, разбира се. Популярността на Монталбано никога не ме е карала да изпитвам нито ревност, нито досада.
Много от пристрастените към телевизионня сериал прекарват отпуска си в Рагуза, където сте снимали. Общувахте ли често с местните хора или вие не се намествахте в снимачния процес?
Аз съм бил както театрален, така и телевизионен режисьор, и знам колко е нежелано присъствието на автора на снимачната площадка. Може би защото винаги имаме различен поглед върху нещата от режисьора. Отидох само за няколко часа на снимачната площадка, за да пожелая приятна работа на екипа и повече не се мернах.
Лука Дзингарети е известен фен на отбора на Виченца. Вие интересувате ли се от футбол?
Да, знам, че Лука тренира непрофесионален футбол. Но аз не се интересувам от играта.
С кои от популярните италианските режисьори и актьори бихте искали да работите?
Всичките ми исторически романи са имали странната съдба правата им да бъдат незабавно закупени от продуцентите, които след година се отказват от филмовата продукция. Обикновено се плашат от прекомерните разходи. Единственото изключение беше „Изчезването на Патò”. Що се отнася до мен, не бих направил филм по мой роман, дори гледам на тази възможност като на кошмар. Защото филмовата адаптация винаги жертва голяма част от произведението, на която авторът може много да държи.
Ще ни разкриете ли нещо за вашето семейство – съпругата ви, трите деца и четирите ви внучета?
Със съпругата ми сме женени от 55 години. Може би съм по-порядъчен дядо, отколкото добър баща. Иначе всички сме много сплотени, макар че животът клони повече към забравяне на семейните ценности. За късмет аз имам невероятно семейство.
Четете ли книгите си на близките си, преди да бъдат публикувани?
Съпругата ми винаги е моят първи читател и най-строг критик.
Какво ви мотивира на прекрасната възраст от 88 години още да пишете?
Усещането да продължавам да се чувствам жив.
Лили Ангелова
Превод от италиански Весела Лулова Цалова
Интервюто е осъществено със съдействието на издателство „Книгопис“
