Ексклузивно интервю на Ваня Шекерова с Лори Нелсън Шпилман, авторката на „Списъкът на живота”, за септемврийския брой на списание ЕВА.
„Ако не поемем контрол над живота си, той ни контролира.“
Американската писателка, която направи истински удар с дебютния си роман „Списъкът на живота“, представя пред списание ЕВА личния си житейски списък.
„Списъкът на живота“ е дебют за авторката, но романът е преведен в 17 страни, откупено е и правото да бъде филмиран. Лори Нелсън Шпилман адресира книгата си към „всяко момиче или жена, за които думата „мечта“ е глагол, а не съществително“. Защото героинята й Брет на 34 години се оказва заставена от завещанието на майка си да осъществи непостигнатите цели, които е записала на листче, когато е била на 14. При това за не повече от година. Залогът е висок – дял от огромното наследство на фамилната компания. Брет се впуска в преследване на собствените си позабравени цели, подтиквана първоначално от писмата на покойната си майка, а после – от разбуденото си Аз. Стига до разтърсващи истини за себе си и своите близки, влюбва се – което всъщност е било една от тийнейджърските й мечти. Кое от случващото се в романа, който се чете на един дъх, е част от личния опит на авторката и кое – художествена измислица?
Лори Нелсън Шпилман споделя своя личен житейски и писателски опит.
Г-жо Шпилман, ако сега направите свой списък на живота, той щеше ли да включва друго, освен неизпълнените желания отпреди 20 и повече години?
Разбира се! Щеше да включва и писането на романи. Аз израснах в малко градче от средна класа и не познавах нито един писател. Затова на 14 години избрах професията на учител. Никога не съм си представяла, че бих могла да бъда писател. Писателите живееха в Ню Йорк в къщи със стъклени стени, през които се вижда океанът. Днес е направо сюрреалистично, че съм истински писател и моята книга е по целия свят. Направо е страшно!
Възможно ли е на 14 и на 34 години една жена да има едни и същи мечти?
Да, вярвам, че може. Докато работех в училище, срещах момичета с големи мечти. Искаха да са лекари или атомни физици. Но за жалост често нещо се променя у младите жени, особено тук, в САЩ. Ние губим своята увереност, свикваме с по-малко, отколкото сме се надявали да получим. Вярвам обаче, че има много жени на 34, които искат да сбъднат мечтите от юношеството си.
Когато срещнахте настоящия си съпруг, говорихте ли за това кой за какво е мечтал и мечтае?
Да, двамата искахме семейство и много приятели, дом, в който всички са добре дошли. Искахме да се научим да плаваме, което направихме, както и да пътуваме в Европа заедно. Мисля, че е важно да споделяш мечтите на единствената си любов. Ако двама имат различни мечти, животът им заедно е доста труден.
Има ли пределна възраст, от която нататък е невъзможно да се мечтае?
Не мисля. Като млада смятах, че мечтите са по-общи – неща като да имам семейство или да живея близо до океана. С възрастта те често стават по-конкретни и ясни. По-възрастният човек по-скоро мечтае да посети място, на което не е бил, отколкото да види внуците си женени. Или да живее достатъчно дълго, за да види своя любим отбор шампион.
Не е ли по-добре човек да има повече несбъднати, отколкото сбъднати мечти?
Вярвам, че е много важно да има нещо, към което да се стремиш. И че е чудесно това да е нещо голямо, дори и никога да не го постигнеш. Вярвам също така, че има баланс между привличането и очакването. Трябва да се стремим към големи неща, но не трябва да ги очакваме.
Вярвате ли, че написвайки мечтите и желанията си, човек по някакъв начин ги програмира?
Твърдо вярвам, че ако не поемем контрол над живота си, той поема контрола над нас. Интересно е как дори всекидневните дреболии ми поставят капани, докато не ги напиша на лист хартия. Направя ли списък на нещата, които трябва да свърша, аз се изненадвам колко бързо се справям с тях. Така че защо това да не важи за големите житейски цели?
Г-жо Шпилман, готова съм да споря дали влюбването може да бъде цел или мечта на един човек. Според мен то просто се случва в живота ни – веднъж или няколко пъти, независимо от това дали мечтаем за него или не. Как ви се случи на вас самата?
Така е. Любовта не е нещо, което можем да създадем, и понякога идва, когато най-малко я очакваме. Въпреки това има неща, които трябва да направим, за да й дадем шанс да се случи. Ако една жена иска любов, важно е да изглежда отворена за нея. Трябва да бъде приятелски настроена и достъпна за другия пол. Имам приятелка, която иска да срещне единствения, много специалния, но работи в девическо училище. Вечер ходи в своя женски читателски клуб, вечеря с приятелки или чете вкъщи. Бих искала да я видя да прави нещо различно, нещо, което да увеличи шанса й да срещне подходящия мъж. Придобий класа! Усмихни се на симпатягата, който те заглежда в магазина! Тръгни на фитнес – аз там срещнах съпруга си!
Бъркала ли сте любовта със секса понякога?
Да. Обичах един мъж, но не бях влюбена. Той беше невероятно красив, но искрата я нямаше. И отново ще кажа, че магическият елемент на любовта не може да се създаде. Затова много страдах, направо разбих сърцето си, прекъсвайки връзката, но знаех, че трябва да го направя.
Трябва ли да се обяснява, че любовта няма нищо общо с желанието да промениш другия?
Да! Който мисли, че може да промени другия, греши. Със сигурност понякога хората се променят, но като цяло – не. В Америка имаме поговорка „Каквото виждаш е това, което имаш“. С други думи, по-добре е да харесваш това, което виждаш у човека отсреща, защото него получаваш. Не очаквай нещо по-различно.
Всеки ли стига до този извод, след като се опари?
Разбира се. Не смятаме ли всички ние, жените, изобщо или от време на време, че можем да променим мъжа?! В моя случай той бе великолепен пич, който изглежда не можеше да се задържи на работа. Винаги имаше извинения – трудно детство, ужасни шефове, нужда от почивка. Искаше ми пари назаем и аз като глупачка му дадох. Имам меко сърце и ми беше жал за него. Оказа се обаче, че ме е излъгал, и това беше краят на връзката ни. Но после си казах: „Слава Богу, че ме излъга, защото и досега можеше да съм с него, убедена, че мога да му помагам и да го пазя!“
Да се влюбиш не означава ли в някакъв смисъл да се подчиниш?
Това е много тъжно. Макар че и досега, когато жените са изминали дълъг път, между тях има такива, които смятат, че трябва да се подчиняват на мъжа. Това е неуважително към пола ни. Не вярвам във връзка, основана на такъв дисбаланс. Честност и уважение – да, но думата подчинение е на разположение на родителите, не на съпрузите.
Не се ли притеснявате, че младите хора мечтаят повече за материални неща – да се науча да пилотирам самолет не е същото като да си купя самолет, нали?
Ох, това е много добре казано. Обезкуражаващо е да виждаш толкова много материалисти сред младите. Гледат реалити по телевизията и смятат, че бляскавият външно лайфстайл е ключ към щастието. И ужасно бъркат. Аз обучавах болни деца по домовете им. Районът, в който работех, беше много беден. Но виждах страхотно щастливи деца, заобиколени от любовта на своите семейства и приятели. И си мисля, че дори най-големите материалисти все някога откриват, че парите не са еквивалент на щастието, че то е в нещата, които не можем да си купим, но ни носят най-голяма радост.
Валидно ли е за вас правилото „Внимавай какво си пожелаваш“?
Да, мисля, че е общовалидно. Тези, които мечтаят за богатство и успех, може да открият, че зад тях се крият много тревоги и работа. Тези, които мечтаят да се омъжат за успял мъж, може да се окажат лишени от вниманието му, пренебрегнати. Толкова е важно да поровим в себе си и първо да сме наясно какво ни прави истински щастливи преди да си го пожелаем…
